Европейската централна банка се съгласи, че „на предстоящите заседания на Управителния съвет би било подходящо по-нататъшното нормализиране (повишаване) на лихвените проценти“, показват протоколите от последното заседание на ЕЦБ, проведено през юли.
Централната банка също така съобщи, че „са се засили рисковете в посока нагоре относно инфлационните перспективи не само в краткосрочен, но и в средносрочен план“. С оглед на това мнозинството членове на Управителния съвет на ЕЦБ подкрепиха на заседанието през юли увеличаване на основните лихви с 50 базисни пункта.
Тогава ЕЦБ повиши своите три основни лихвени проценти с 50 базисни пункта – първото увеличение от 2011 г. насам, слагайки край на осем поредни години отрицателни лихви в опит да ограничи растящия инфлационен натиск.
На същото заседание членовете са одобрили единодушно въвеждането на новия Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI, или Transmission Protection Instrument).
„Излизането от отрицателните лихвени проценти позволи на Управителния съвет да направи преход към подход за вземане на решения за лихвените ставки от заседание на заседание“, се отбелязва още в протокола от юлската среща на ЕЦБ..
По отношение на бъдещите си стъпки за паричната политика, банката ще продължи да бъде „зависима от постъпващите данни“, тъй като се надява „да изпълни целта си за инфлация от 2% в средносрочен план“.
Членовете на ЕЦБ обаче изразиха нарастваща загриженост, че слабото евро ще подхрани по-висока инфлация, която сякаш не може да бъде укротена на фона на енергийна криза и растящата енергийни цени.
„Централните банкери отбелязаха, че обезценяването на еврото представлява важна промяна във външната среда и предполага по-голям инфлационен натиск за еврозоната, по-специално чрез по-високи разходи за внос на енергия, фактурирана в щатски долари“, се казва в официалния отчет на ЕЦБ за срещата през юли.
Специалистите, определящи лихвените проценти, идентифицират нарастващ брой възходящи рискове за инфлацията, която достигна рекорд в еврозоната от 8,9% през юли.
Освен по-слабото евро, членовете на ЕЦБ визират и „трайното влошаване на производствения капацитет на икономиката на еврозоната, постоянно високите цени на енергията и храните, инфлационните очаквания, покачващи се над целта, и по-високи от очакваното повишения на заплатите“.
