Димитър Радев: Предстои ръст в лихвите към края на 2023г.

Ще е топло, с разкъсана облачност и локални валежи

Днес ще има променлива облачност с възможни валежи на изток, а вечерта и на северозапад. Минималните температури ще са от 16 до...

Новите санкции на ЕС ще засегнат юридически лица и политици от Русия

Новите европейски санкции срещу Русия ще засегнат юридически лица и политици, както и нейни поддръжници в Украйна, заяви днес външният министър на...

Износът на газ за Европа през Украйна през януари пада до исторически ниско ниво, според „Газпром“

Износът на газ за Европа през Украйна през първите 30 дни на януари е паднал до исторически ниско ниво от 951,4 милиона...

Времето в България: Облаци, дъжд и силен вятър

Времето в България на 17 септември ще бъде доста ветровито, с умерен, в Източна България и северно от планините – силен вятър...

Времето в България: Топло и слънчево, но ветровито

Времето в България на 18 февруари ще бъде предимно ясно с разкъсана облачност, съобщават от НИМХ в своята прогноза.

„Намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 на сто от БВП е „стъпка в правилната посока“. В същото време наличието на отрицателна разлика между приходите и разходите на държавната хазна говори за „продължаваща фискална експанзия“, която не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. Изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. Това заяви в интервю за БТА управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев“.

„Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият растеж. Тяхното развитие в определена степен зависи от външни фактори, но все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно развитието на монетарните и фискалните условия в страната“, коментира в интервюто Димитър Радев.

По думите му БНБ провежда системна и последователна политика на затягане на монетарните условия, като последната стъпка в това отношение в сила от 1 юли т.г. е увеличението на 12 процента на задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ.

„На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки. Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията“, коментира Радев.

„Решенията за затягане на монетарните условия са трудни решения за всяка една централна банка. Те трябва да бъдат калибрирани по такъв начин, че да помогнат за овладяване на инфлацията, без да стагнират икономиката. И това е, което ние правим и ще правим в хоризонта на тази и до голяма степен следващата година“, допълни той.

Как оценявате кредитния пазар у нас и смятате ли, че са необходими допълнителни мерки за въздействие върху устойчивия му ръст? Използвала ли е БНБ целия си инструментариум в тази посока?

Темповете на кредитна експанзия намаляват. Ние въздействаме на процеса чрез три групи от мерки. Първо, използвайки наличните инструменти на паричната политика – например, посоченото вече решение за увеличаване на задължителните минимални резерви. Второ, използвайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика – например, увеличението на антицикличния капиталов буфер. И трето, ускоряване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим внимателно процеса и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това е необходимо.

Кога може да се очаква повишаване на лихвите по депозитите?

Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите.

Предвижда ли се нов стрес тест за банковата система?

Този процес не е спирал. По силата на Закона за кредитните институции, БНБ провежда ежегодни стрес тестове на банките. На основата на резултатите ние определяме капиталовите и други задължителни изисквания към банките. Това, че този процес вече не предизвиква широк обществен интерес, подобно на стрес тестовете от 2016 и 2019 г., всъщност е добра новина.

Управителят на БНБ отново подчерта, че 1 януари 2025 г. е целева дата за приемане на еврото у нас.

По думите му в момента има доста предизвикателства пред БНБ, които са свързани с несигурната и променяща се макроикономическа среда, но на дневен ред са и задачите за изграждане на необходимата институционална и техническа рамка за успешно въвеждане на еврото в България.

В дългосрочен план кое е по-добро за контролиране на инфлацията – запазване на валутния борд или присъединяване към еврозоната?

„Участието в икономически и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър контрол на инфлационните процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това показват всички данни от създаването на еврозоната до днес.

Радев обяви, че на последното си заседание Управителният съвет на БНБ е взел решение да бъде възпроизведен дизайнът на настоящите ни разменни монети върху евромонетите, като ще бъдат запазени образите на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски – на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“. Освен това се предвижда думата „стотинки“ също да бъде запазена при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

НСИ: Имаме данни, които да послужат за по-адекватни цени на водата

Националният статистически институт (НСИ) разполага с необходимите и достатъчно точни данни, които да послужат за адекватно определяне на цената на водата.

Милен Митев е избран за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия

Генералният директор на БНР Милен Митев беше избран единодушно за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU)...

Поскъпването на храните е с 2,5% в сравнение с миналата година

Цените на хранителните продукти бавно и без много шум продължават да вървят нагоре. За последната седмица се наблюдава поскъпване при краставиците и...

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Милен Митев е избран за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия

Генералният директор на БНР Милен Митев беше избран единодушно за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU)...

Поскъпването на храните е с 2,5% в сравнение с миналата година

Цените на хранителните продукти бавно и без много шум продължават да вървят нагоре. За последната седмица се наблюдава поскъпване при краставиците и...

Зам.-министър Ренета Колева участва във форум за бъдещето на водородната икономика

България има ясно изразена дългосрочна амбиция за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, в това число на водород...