Европейският съюз планира да приеме по-свободни правила за държавна помощ за данъчни кредити, свързани със зелени инвестиции, в отговор на американския Закон за намаляване на инфлацията (IRA), предоставящ 369 милиарда долара за субсидиране на местното „зелено производство“, съобщи в. „Файненшъл таймс“.
Съгласно проектозакон, до който вестникът е получил достъп, Европейската комисия трябва да разхлаби допълнително правилата за подкрепа на инвестициите в нови производствени съоръжения в зелени сектори, включително чрез създаване на данъчни облекчения. Част от 800-те милиарда евро в европейския фонд за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU) също може да бъде пренасочена към данъчни кредити.
Предложените мерки, които все още предстои да бъдат финализирани и подлежат на промяна, са част от цялостен план на Брюксел в отговор на американския Закон за намаляване на инфлацията, провокирал редица предупреждения, че европейски компании може да се насочат към САЩ, за да се възползват от субсидиите.
Чрез облекчаване на ограниченията върху данъчните кредити Еврокомисията се опитва да подражава на едно от най-хвалените предимства на американския закон, а именно улесненият достъп на компаниите до федерални данъчни кредити. Този подход обаче е противоречив, тъй като ще бъде много по-лесно за страните с „дълбоки джобове“ като Германия да раздават фискални стимули за зелен преход, отколкото за техните фискално затруднени партньори от Южна Европа.
Говорител на ЕК отказа да коментира изтеклите проектодокументи.
Членките на ЕС са разделени по въпроса дали и за колко време да позволяват облекчени правила за държавна помощ. Някои южноевропейски страни предупреждават, че има риск за свободната конкуренция в общността, тъй като непропорционално се подпомагат богати страни да наливат пари в собствените си компании.
Временна кризисна рамка ще позволи по-значителна помощ за развитието на екологосъобразни технологии и възобновяеми енергийни източници, с което би надхвърлила вече определените мерки на ЕС за стимулиране на възобновяемата енергия, като към нея се включат зеления водород и биогоривата, пише още в проектопредложението.
Според него „разпоредбите относно данъчните облекчения биха позволили на страните членки да съгласуват националните си фискални стимули с обща схема, и по този начин да предложат по-голяма прозрачност и предвидимост на бизнеса в целия ЕС“.
Брюксел също така възнамерява да ускори одобренията за проекти от общ европейски интерес, включващи няколко държави, и ще постави общи цели за зелен промишлен капацитет до 2030 г.
Според Брюксел европейската индустрия трябва да инвестира 170 милиарда евро до 2030 г. в предприятия за производство на слънчева енергия, вятърна енергия, батерии, термопомпи и зелен водород.
Очаква се предложението да бъде публикувано в сряда, 1 февруари.
Производителите на щадящи климата технологии критикуват режима на финансиране в ЕС, като твърдят, че достъпът до финансиране, необходим за разширяване на бизнеса им, е твърде усложнен, докато системата на данъчни кредити в САЩ е по-проста и по-привлекателна.
Документът обединява няколко големи законодателни реформи, които вече бяха планирани, сред които нов механизъм, по който да функционира пазара на електроенергия в ЕС, както и законодателство за стимулиране на местното производство на суровини като кобалт и литий, ключови за технологиите за зелена енергия.
Новият проектозакон последва неотдавнашно писмо на Маргрете Вестагер, еврокомисарят по конкуренцията, в което тя признава, че не всички страни имат еднакъв капацитет за предоставяне на помощи за бизнеса. Така например Германия и Франция са представлявали 77 процента от общата помощ, предоставена на европейските граждани при по-свободните правила за конкуренция, въведени по време на пандемията.
В проектопредложението се посочва още, че Брюксел ще се стреми да създаде Европейски фонд за суверенитет до средата на 2023 г., за да позволи на правителствата на всички страни членки да отпускан финансова помощ.
Източник: Илиян Цвейн, БТА
