Трудното постигане на консенсус по важни за страната въпроси създава рискове за изпълнението на вече поети ангажименти, включително и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и до отлагане приемането на еврото и след 2025 г. Това се казва в редовния годишния доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките.
Колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи би реализирала и по-малко предизвикателства би срещнала при бъдещото си присъединяване към еврозоната, гласи още докладът.
Предварителните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. показват влошаване на бюджетното салдо с 1,1 млрд. лв. поради по-ниските постъпления от данъци спрямо направените бюджетни разходи, смятат икономистите. Затова и препоръката им е в предложения Закон за държавния бюджет за 2023 г. подкрепящите мерки за бизнеса да отпаднат, а отчисляването на дивидентите на държавните предприятия към бюджета да не са в пълен размер. Това, според тях, ще възпрепятства реинвестирането на остатъка от печалбата.
Фокусът в доклада разглежда в съпоставителен план икономическите резултати и провежданите политики в еврозоната през първите 20 години от въвеждането на еврото в реално парично обращение. Засегнат е и опитът на две групи страни от ЕС – балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация – Полша, Чехия, Унгария и Румъния, които имат потенциал, но към момента се въздържат от членство.
