Най-важната новина е, че социалните плащания, които са заложени в държавния бюджет и конкретно в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), са осигурени, гарантирани са и това означава, че най-уязвимите социални групи ще получават регулярно плащанията без значение какви са те - дали са обезщетения, дали са майчинство, дали са пенсии. Това заяви в студиото на “Денят започва” министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по повод бюджета на социалното осигуряване, който мина на първо четене в пленарна зала.

Бюджетът на ДОО осигуряване е в размер на над 15 млрд. евро, подчерта тя и се съгласи, че “действително има усещане за несправедливост, въпреки постоянно нарастващите разходи в социалната сфера”:

“Това, което ние вече сме стартирали като подготовка  по отношение на социалните плащания специално, което невинаги означава бюджет на ДОО, е точно постигането на усещането за по-голямо удовлетворение от средствата за подпомагане, които различните групи получават, било то хора с увреждания, било то майки,  включително и хората, които получават различните видове пенсии.”

Държавата подпомага различни групи, отбеляза министър Ефремова. Тя припомни, пенсионерите получават пенсии на базата на приноса им към осигурителната система, защото тя е създадена принципа, че пенсионерът трябва да има определен брой вноски, за да черпи права.

“Не е такъв случая в социалната система. Там ние подкрепяме уязвими групи,  които изпадат в ситуация, която спешно или малко по-дългосрочно е необходимо държавата да се намеси и тогава няма принос от тези лица, а държавата на 100% поема своята роля като подпомагаща уязвима група, например хора с увреждения”, допълни тя.

Ефремова отбеляза, че дефицитите в ДОО се трупат във времето най-често заради  политически решения, които се взимат за променя в пенсионните формули:

“Има едно по-голямо покачване, отколкото е предвидено, като механизъм в Кодекса за социално осигуряване, и тогава вече се налага бюджетът да влиза в функция, така че да осигури едни определени политически решения. Това не е задължително да е лошо, защото за да се встига до такива решения, хората имали необходимост от по-голяма подкрепа. Но да, в държавния бюджет правим все по-големи трансфери,  въпреки че чисто в неноминална степен, но процентно, тази година този конкретен бюджет е с малко по-малък трансфер - само с 0,2% пункта.”

От 1 януари 2026 година минималната работна заплата е 620 евро, припомни социалният министър и подчерта, че с този бюджет се “санира решение, което така или иначе е взето”. Размерът на минималната работна заплата се отразява при немалко плащания в социалната сфера и затова със синдикалните партньори предстои нов кръг преговори за новата формула догодина, съобщи Ефремова:

“Така че да стигнем до едни по-добри решения, които отчитат както социалната функция на минималната работна заплата, така и икономическите реалности и възможности в крайна сметка на бизнеса да поема определено ниво на минималната работна заплата.”

Не се обсъжда намаляване срока на майчинството, категорична беше тя:

“Никога “Прогресивна България” не е имала като идея да съкращава каквито и да било срокове по отношение на майчинството. Ние имаме една от най-добрите основи и най-добрите защити на майчинството в сравнение с всички страни членки на Европейския съюз.”

Над 108 000 работници от трети страни е внесла държавата през последните три години, по думите на министър Ефремова. За нея това не е просто глад за кадри, а очертаваща се много тревожна тенденция - "това всъщност означава глад за умения”.

Според нея безработицата у нас е ниска и варира между 2,8% до 3,2%:

“Имаме определен кръг лица, които са регистрирани в бюрата по труда, но за съжаление почти половината от тях са много ниско квалифицирани, дори без никаква квалификация. Това е големия проблем на пазара на труда. Това е причината поради, която работодателите търсят и обръщат поглед все повече навън в желанието си да бъдат обезпечени с определен брой кадри.”

Ефремова коментира и темата за държавните служители . Промените в осигуровките целят повече справедливост, увери тя:

"Действително ние сме подсигурили абсолютното задължение, което имаме, да няма намаление на нетния доход на държавните служители, когато се въвежда тази промяна... Докато се въвежда тази мярка, практически няма фискален ефект. Такъв ще се появи, след като се въведе устойчив модел. Очакваме още през 2028 година фискалният ефект да бъде налице.”