На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България. Това е първата нова конституция, приета в страна от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. С нея се отменя Конституцията на Народна република България, приета на 18 май 1971 г.

Гласуването и подписването на Конституцията на Република България от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. е резултат от едногодишна работа, започнала на 10 юли 1990 г. На последното пленарно заседание председателят на Комисията за изработване на проект за Конституция Гиньо Ганев изнася доклад, в който обобщава смисъла на новия върховен закон с думите: „Тази Конституция не е съвършена, но тя е истинска! Тя ще бъде подложена на проверката на самия живот и на гражданите в тази страна.“ След това народните представители пристъпват към поименно гласуване и саморъчно подписване на оригинала. Всеки депутат се подписва в специален регистър, след което подписът му става неразделна част от приетата Конституция, четем на официалния сайт на Народното събрание на Република България.

Процедурата завършва с подписите на 309 народни представители, а впоследствие към тях се присъединяват още четирима депутати. Под документа не полагат подпис общо 87 народни представители, сред които 37 представители на радикалното крило на Съюза на демократичните сили (СДС), депутатите от Движението за права и свободи (ДПС), както и отделни представители на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“ (БЗНС „Никола Петков“) и независими народни представители.

Съгласно новия върховен закон България е република с парламентарно управление. Въвежда се институцията на президента, който се подпомага в работата си от вицепрезидент. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. Народното събрание, което се състои от 240 народни представители, избирани за срок от четири години, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Съдебната власт е независима и защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Създава се Конституционен съд, който следи за спазването на Конституцията.

Ето как БТА отразява приемането на Конституцията на Република България в бюлетин „Вътрешна информация“:

„Новата конституция е надеждна основа за осъществяване на демократичните процеси“ 

Обръщение на председателя на републиката Желю Желев

София, 11 юли 1991 г. /БТА/ Уважаеми сънародници, вчера се навърши една година от началото на дейността на първия демократично избран парламент в най-новата ни история. Тази година беше изпълнена с много трудности, но и с реални стъпки по пътя на тяхното преодоляване. Както цялото ни общество, така и парламентът трябваше отново да се учат на забравените традиции на парламентарна демокрация.

Каква е равносметката? Работейки в условията на непрекъснато изменение на съотношението на политическите сили в обществото и нарастваща политическа поляризация, Великото народно събрание беше разпънато между изпълнението на основаната си задача – изготвяне на новата конституция, и крещящата необходимост от приемането на закони, които да гарантират демократичните реформи в страната. Много критики бяха отправени и могат да бъдат отправени към неговата дейност, но следва реално да се отчита фактът, че и най-добрият парламент, поставен при такива условия и при такъв остър недостиг на време, би бил изправен пред невъзможността да задоволи всички изисквания и потребности.

В навечерието на саморазпускането на Великото народно събрание трябва да отбележим, че то все пак успя да изпълни своята основна мисия – да изготви нова конституция на Република България.

Изключително кратките срокове, в които тази конституция беше разработвана и гласувана, както и съотношението на политическите сили в парламента, обуславят слабостите, противоречията и несъвършенствата на някои от нейните текстове. Тя самата обаче е гарант, че те могат да бъдат отстранени веднага след избирането на новото народно събрание. Бъдещото развитие на демокрацията вероятно ще наложи и други конституционни изменения, за които няма никакви пречки. Това ми дава основание да смятам, че новата конституция е надеждна основа за осъществяване на демократичните процеси.

С нейното приемане приключва един необходим етап в развитието на демократичните промени. Създадени са обективни предпоставки за произвеждането на нови парламентарни избори и за преминаване към същностния етап – етапът на пълното разграждане и окончателната смяна на политическата и икономическата система. (…)

Реализъм, гражданска отговорност и политически разум – това са стълбовете, върху които се гради доверието на света към нова демократична България. Това поддържа нейния международен авторитет. От нас зависи дали предстоящата избирателна кампания и самите избори ще докажат принадлежността ни към Европа и цивилизования свят.

Граждански мир чрез скорошни избори – това е сега формулата на демократичния процес!

Благодаря за вниманието!

*** 

Седмото Велико Народно събрание прие новата конституция и се саморазпусна 

София, 12 юли 1991 г. /Кор. на БТА Микаела Въжарова/ Седмото Велико Народно събрание прие днес четвъртата Конституция на България – първата нова конституция в бившия социалистически лагер.

В 14:30 часа ВНС се саморазпусна. То ще продължи да работи като обикновено Народно събрание.

Основният закон има подкрепата на 309 парламентаристи. Димитрина Петрова, „Екогласност“, е подписала с особено мнение. Под конституцията липсват подписите на двамата заместник-председатели на парламента Никодим Попов и Иван Глушков, тя не бе парафирана и от депутата – министър на финансите Иван Костов. Отказа си да свържат исторически своите имена с Конституцията заявиха категорично предварително 74 души, сред които са парламентаристите от групата на БЗНС „Никола Петков“, парламентаристите от Обединения демократичен център – общо 56 души от СДС, както и всички депутати на ДПС.

Имаме пълното основание да бъдем доволни от работата си, вярвам, че доволен ще бъде и българският народ. С тази конституция България прекрачи границата между „една отречено тоталитарна система и обществото на демокрацията и на пазарното стопанство“. С тези думи председателят на ВНС акад. Николай Тодоров характеризира днешния ден веднага след като завърши церемонията по четвъртото гласуване – поставянето на подписите. Приемането на демократичната конституция е „тържество на идеята на мирния преход, тя е логичен завършек на пътя, поет от БСП на 10 ноември“, каза лидерката на парламентарната група на социалистите проф. Нора Ананиева. „Родино, изправени пред теб, с чест можем да кажем – направихме всичко, което може да бъде направено с човешки сили. Поклон!“, бе посланието на социалдемократа д-р Петър Дертлиев. „Да бъде доброто на България, Бог да е с България“ – така завършиха повечето от ораторите.

Лаконичен бе министър-председателят Димитър Попов: „Битки, парламентарни тука – да, навън – да бъде мир и търпимост. Мисля, дами и господа, че с дълбоко удовлетворение сега можете да кажете на своите колеги, които не са тук – този етап на битката приключи, елате и да продължим по-нататък“, призова премиерът.

Президентът на България д-р Желю Желев присъстваше днес в залата, но не взе думата.

Критичният за преодоляване на границата на квалифицираното мнозинство, необходимо за приемане на конституцията, бе 267-ият подпис и той бе на най-възрастния депутат Йосиф Петров. Във Велико Търново той откри първата тържествена сесия на Седмото ВНС.

Докато парламентаристите в залата на Народното събрание узаконяваха конституцията – новия обществен договор в България, студентите спуснаха от покрива на Ректората на Софийския университет огромно червено знаме със сърп и чук и с надпис „Не на новата соцконституция“. Стотици столичани блокираха за известно време кръстовището пред университета и викаха „Обща стачка!“. Пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ продължава гладната стачка на депутатите, които отказват да приемат новата конституция, наричайки я „опасна и недемократична“, както и наложената им от вече саморазпусналото се ВНС втора клетва.

***

Обнародването на Конституцията е напълно правомерен акт, твърди академик Николай Тодоров

София, 15 юли 1991 г. /БТА/ Обнародването на новата Конституция не е „юридически гаф“ както твърди депутатът Георги Марков (изявлението му в телевизионната панорама от 13 юли т.г.), а напълно правомерен акт съгласно действащата конституционна норма. Такова е категоричното становище на председателя на Народното събрание акад. Николай Тодоров, оповестено днес в редовната пресконференция в парламента.

В отговор на отправения упрек защо президентът не е подписал Конституцията академик Тодоров поясни, че съгласно ясната разпоредба на параграф девети от Предходните и заключителните разпоредби на основния закон новата Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник от председателя на Великото Народно събрание.

Тази разпоредба е предходна и се отнася само до новоприетата Конституция. За разлика от всички други текстове в новия основен закон, които влизат в сила от деня на публикуването му в Държавен вестник, тази разпоредба на параграф 9 се задейства от момента на приемането на Конституцията.

Такива изрични предходни разпоредби, предвиждащи особен режим на обнародване и влизане в сила, са типични за новите конституции, както например в сега действащата Конституция на ФРГ, една от най-демократичните, допълни председателят на Народното събрание.

Той изрично подчерта, че специалната уредба на параграф 9 изключва прилагането на Конституцията от 1971 година, изменена през 1990 г. както настоява депутатът Георги Марков, още повече, че и „живковската конституция“ не предвижда президентът да обнародва новоприетата Конституция.

На 13 юли 1991 г. новата Конституция на Република България е обнародвана в „Държавен вестник“ и влиза в сила.  БТА