„Още един кръг с въртележката“ - лебедовата песен на Тициано Терцани

„Още един кръг с въртележката“ - лебедовата песен на Тициано Терцани

На 30 октомври излиза от печат „Още един кръг с въртележката“ - лебедовата песен на Тициано Терцани. Откровена изповед, духовно завещание, изпълнено с дълбоки прозрения за смисъла на човешкото съществуване и неумолимия край, за волята да останеш на белия кон за още един кръг с въртележката.

Преводът е дело на Ния Филипова. Художник на корицата: Стефан Касъров.

„Още един кръг с въртележката“ (672 стр., цена с 15% отстъпка: 17 евро) е смайващ разказ за болестта като път към себепознание и откриване на собствената идентичност. В търсене на лек за тялото и духа и с взор, потопен в дълбините на съзнанието, Тициано Терцани поема на едно различно пътуване, „обратно към корените“ - от Ню Йорк, през Тайланд, Хонконг, Индия, Филипините, до загадъчните и умиротворяващи Хималаи. Преброжда мъчителните пътища на модерната медицина и тайнствените пътеки на лечебни практики, предписани от свещени текстове и древни мъдреци. Срещат се, преплитат се и се разминават философиите за живота и изцелението, възгледите за света и човека, ценностите и традициите на западната и източната цивилизация. А магическата формула за осъзнат живот и преодоляване на страха от смъртта се крие в постигането на хармония и мир със себе си и със законите на Вселената.

Тициано Терцани (1938–2004) е журналист, писател, есеист, най-значимият „специален пратеник“ на Италия. Става известен през 1971 г. като кореспондент на сп. „Шпигел“ в Азия. Години наред пребивава в Пекин, Токио, Сингапур, Хонг Конг, Банкок. В продължение на десетина години живее в Индия със своето семейство. Автор е на книги за войната във Виетнам, за Камбоджа и Китай, както и за разпада на съветския строй. След атентата от 11 септември 2001 г. публикува „Писма против войната“. Традиционен сътрудник е на в. „Кориере дела сера“. На негово име е учредена литературна награда за творци с изявено гражданско поведение.

По желание на читателите през 2024 г. „Колибри“ преиздаде „Един гадател ми каза“, незабравимо пътешествие до тайното сърце на Изтока и една от най-магнетичните и увлекателни книги на италианския писател, издавана и преиздавана в цял свят. Книга, която свидетелства, че Терцани има обилни познания за историческия и политическия контекст в Азия и храни дълбок интерес към философските аспекти на азиатската култура.

Автобиографичната книга „Още един кръг с въртележката“ (2004) излиза за пръв път на български език.

 

***

OТКЪС

Тициано Терцани – „Още един кръг с въртележката“

НЯМА ПРЯК ПЪТ

ДА, ЗНАЕМ, случва се на много хора, но все си мислим, че нас ще ни отмине. Такова е било винаги и моето отношение. И когато ме застигна, бях неподготвен и в първия момент реших, че едва ли не става въпрос за някой друг. „Господин Терцани, вие имате рак“, каза лекарят, но сякаш не говореше на мен. За мое учудване, не се отчаях, не се разстроих, все едно не ме засягаше.

Може би това първоначално безразличие беше просто инстинктивна форма на защита, начин да запазя самообладание, да се дистанцирам, ала ми помогна. Да успееш да погледнеш себе си отстрани, винаги е полезно. И е упражнение, което може да се усвои.

Прекарах още една нощ в болницата, сам, потънал в размишления. Мислех си колко хора преди мен в същите тези стаи са научавали подобни новини, и установих, че тази „компания“ ме окуражава. Бях в Болоня. Стигнах дотук чрез обичайната поредица от малки стъпки, всяка сама по себе си незначителна, но взети заедно, решаващи като много неща в живота: упорито разстройство, започнало в Калкута (сега Колката), различни изследвания в Института по тропически болести в Париж, допълнителни изследвания, за да се открие причината за някаква необяснима анемия. Накрая проницателен италиански лекар, неудовлетворен от най-очевидните обяснения, се беше захванал със своя странен инструмент – промъкваща се гумена змия със светещо око – да надникне в най-потайните глъбини на моето тяло и благодарение на големия си опит незабавно бе съзрял онова, което познаваше.

Бях му благодарен, че е способен и ясен. Така можех спокойно и с основание да си направя равносметка, да преподредя приоритетите си и да взема необходимите решения. Скоро щях да навърша петдесет и девет години и ми се прииска да се обърна назад, както обикновено постъпва човек, стигнал на планински връх, за да види със задоволство изкачването, което е преодолял. Моят живот до този момент? Прекрасен!

Приключение след приключение, голяма любов, никакво съжаление, нищо изключително важно за вършене занапред. Ако като момче, тръгвайки на това пътешествие, си бях поставил желаната от мнозина цел, а именно да „посадя дърво, да създам дете и да напиша стихотворение“, малко или много я бях постигнал. И без почти да го забелязвам, без усилие и с наслада.

В онази нощ в болницата сред тишината, нарушавана само от шума на колите по мокрия асфалт на улицата и от стъпките на медицинските сестри по линолеума в коридора, в съзнанието ми изникна образ на мен самия, който оттогава ме придружава. Стори ми се, че целият ми живот е бил като на въртележка: още в началото ми се беше паднал белият кон и на него се бях въртял и люлял на воля, без никога – тогава за първи път си дадох сметка – някой да ме е попитал дали имам билет. Не. Наистина нямах билет. Цял живот се бях возил гратис! Хубаво: сега дойде контрольорът, трябваше да платя дължимото и ако всичко минеше добре, дай боже, щях да успея да направя… още един кръг с въртележката.