С тази финансова рамка се запазва тенденцията пари от централния бюджет да отиват за пенсии, защото осигурителната система не може да поеме сама разплащанията

Във вторник депутатите започват разглеждането на проекта на Бюджет 2026 г. С него ще се захванат първо депутатите от ресорната комисия, а по-късно тази седмица трябва да са дебатите на първо четене в пленарната зала.

С тази финансова рамка се запазва тенденцията пари от централния бюджет да отиват за пенсии, защото осигурителната система не може да поеме сама разплащанията.

Разходите за пенсии растат с около 1 млрд. евро годишно. По данни на НОИ през 2021 г. те са 6,6 млрд. евро, през 2022 г. – 7,9 млрд. евро, през 2023 г. – 9,7 млрд. евро, през 2024 г. – 11 млрд. евро, през 2025 г. – 12,3 млрд. евро, а през 2026 г. – 13,5 млрд. евро.

Към април 2026 г. броят на пенсионерите е 2 067 332, което е увеличение с 14 735 пенсионери в сравнение с април 2025 г. Тогава пенсионерите са били 2 052 597, сочат данните на НОИ.

От 7 юли пенсионерите ще започнат да получават повишените си със 7,8% пенсии. И докато дефицитът в хазната расте, пенсионерите отсега не усещат увеличението. Затова и работят след пенсионирането си.

„Не ми стига пенсията. Много е малко. Работих 40 години за 340 евро и се принуждаваме да помагаме на децата си. Работя още, разбира се, аз съм работещ пенсионер“, казва Парушка Спасова, пенсионер.

Не са доволни и от решението Сметната палата да провери дали пенсиите са вдигани правилно през последните години.

„Пожелавам им с моята пенсия да влязат в магазина, да видим какво ще си купят с нея. Защо се подиграват с народа? Като почнат нещо да правят, и ох, пенсиите, колко дават на пенсионерите. Те са им все в очите. Не знам защо така правят“, казва Веска Иванова, пенсионер.

Недофинансирането в общественото осигуряване през миналата година достигна почти 12 млрд. лева, или над 6 млрд. евро. В проекта на бюджет 2026 г. то се увеличава до 6,7 млрд. евро.

„За пенсионната система реформите са неотложни. Застрашителен е този дефицит, той надвишава вече 10,5%, отива към 11%“, коментира Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика.

Според бившия социален министър начин да се запълни дупката в хазната е да се сложи край на практиката заплати да се плащат в плик, а служителите да се водят на минимална заплата.

„Тя ще донесе съществен приход, ако е успешна тази част. Но в разходната част има какво много да се направи – да се изчистят пенсиите, несвързани с участие в труда и осигурителен принос“, посочва Христина Христова.