Пет месеца. 

Пет месеца пътят преди входа на Мелник – една от емблемите на българския туризъм – стои в това състояние. 

Свлачище, камъни, временни колчета и… пълна липса на държава.

Това не е просто картина от периферията. Това е символ. Символ на начина, по който се отнасяме към туризма като сектор. Като председател на Българската асоциация за туризъм заявявам ясно: това не е просто инфраструктурен проблем. Това е скандал. Това е диагноза.

Получих сигнали от наши членове – хотелиери, ресторантьори, туроператори – хора, които ежедневно посрещат туристи, създават стойност и изграждат имиджа на България. Отидох на място. Видях реалността. И констатирах нещо още по-тревожно от самото свлачище – липса на воля. Липса на координация. Липса на усещане за спешност.

Няма организация. Няма синхрон между институциите. Няма ясна отговорност. Има само табели, временни решения и прехвърляне на вина.

Това ли е входът към Мелник? Това ли е първото впечатление, което даваме на туриста?

Мелник не е просто малък град. Мелник е бранд. Регионът около него – Сандански, Рожен, винените изби, културно-историческите обекти – е едно от най-силните лица на България пред света. Това е място, в което природата, историята и предприемаческият дух се срещат по естествен начин. Това е регион с потенциал за целогодишен туризъм – винен, културен, СПА, фестивален.

И точно този регион, който има силата да привлича туристи с висока добавена стойност, е оставен с компрометиран достъп месеци наред.

Тук вече не говорим за свлачище. Говорим за системен проблем. Когато туризмът не е обявен и реално третиран като национален приоритет, институциите не действат като един организъм. Всеки работи в своята рамка, със своето темпо, със своята отговорност – или по-скоро без ясна такава.

Министерства, агенции, пътни структури, местна власт – всички са част от една система, която трябва да работи синхронно. Но когато липсва обща визия и обща цел, резултатът е това, което виждаме днес – пет месеца без решение на проблем, който в нормална държава би бил решен в рамките на дни или седмици.

Туризмът не е просто още един сектор. Той е хоризонтален – засяга транспорт, инфраструктура, култура, икономика, образование, услуги. Когато той не е приоритет, нито една от тези системи не се мобилизира достатъчно бързо и ефективно.

И обратното – когато туризмът е приоритет, решенията се случват. Координацията е налице. Институциите действат като един.

Днес в Мелник виждаме точно обратното.

Виждаме как един регион с огромен потенциал е оставен да се справя сам. Виждаме как местният бизнес поема удара – отказани резервации, намален поток, несигурност. Виждаме как губим доверие – не само на туристите, но и на инвеститорите.

А това доверие се гради трудно и се губи лесно.

Какво послание изпращаме към света? Че България има прекрасни дестинации, но няма капацитет да ги поддържа? Че можем да говорим за „Бранд България – гостоприемство в четири сезона“, но не можем да осигурим нормален достъп до една от ключовите си локации?

Това противоречие е недопустимо.

Регионът на Мелник е пример за това какво може да бъде българският туризъм – автентичен, качествен, устойчив. Винените изби вече са разпознаваеми на международната сцена. Културно-историческото наследство привлича все по-взискателна аудитория. Комбинацията със СПА и природни ресурси създава продукт, който малко дестинации могат да предложат в такъв мащаб и концентрация.

Това е злато. И ние го поставяме зад бариера от камъни и бездействие.

От Българската асоциация за туризъм настояваме за незабавни и конкретни действия. Не декларации, не обещания, а реални решения:

Ясен и публичен срок за окончателно отстраняване на проблема.

Назначаване на конкретно отговорно звено, което да координира процеса.

Осигуряване на постоянна и безопасна организация на движението до пълното възстановяване.

Пълна прозрачност пред бизнеса и обществото за предприетите действия.

Това не е искане. Това е минимумът.

Не приемаме повече мълчание. Не приемаме повече отлагане. Не приемаме повече оправдания.

Туризмът не може да чака. България не може да чака.

И ако не разберем, че туризмът трябва да бъде национален приоритет не само на думи, а на действия, ще продължим да губим. Ще губим туристи. Ще губим инвестиции. Ще губим региони.

Но най-лошото – ще губим вяра. Вяра, че можем да бъдем модерна, организирана и конкурентна туристическа дестинация.

А истината е, че можем. Но трябва да започнем от най-елементарното – пътят до Мелник да бъде път, а не препятствие.

д-р Ивелин Кичуков

Председател на Българската асоциация за туризъм