„Прекосяване“ от Мария Попова, авторката на „Фигури“

„Прекосяване“ от Мария Попова, авторката на „Фигури“

Авторката на „Фигури“ Мария Попова се завръща с нова есеистична книга на 16 октомври! Предизвикателно структурирана, идейно богата и невероятно поетична, „Прекосяване“ излиза от печат по настояване на многобройните български почитатели на авторката. Преводач е Паулина Мичева. Художник на корицата е Стефан Касъров.

След успеха на „Фигури“ Попова представя настоящото блестящо и дръзко интердисциплинарно изследване на онова, което дарява живота със смисъл. „Прекосяване” (540 стр., цена с 15% отстъпка: 17.85 евро) преплита съдбите на хора, родени в периферията на своето време и място, които са живели така, че да напишат бъдещето – Мери Шели, Уолт Уитман, Фредерик Дъглас, Фани Райт, Дороти Кроуфут Ходжкин, Мари Тарп, Алфред Вегенер, Хъмфри Дейви, Рут Бенедикт, Маргарет Мийд...

Животът и откритията им – от изобретяването на велосипеда до разгадаването на структурата на инсулина – се свързват в опит да се отговори на фундаментални въпроси. Какво е животът? Какво е смъртта? Какво превръща едно тяло в личност? Какво превръща една планета в свят?

И все пак ето ни тук, вероятни невъзможности, между заровете, между дърветата… Всеки от нас е кратко прекосяване между „още не“ и „никога вече“ и разполагаме единствено с тези ръце, за да прегърнем заетите атоми, които обичаме. Това е достатъчно.

Мария Попова е читател и писател, създател на блога Brain Pickings (brainpickings.org), който е включен в постоянния дигитален архив на ценните културни материали на Библиотеката на Конгреса и е следван от повече от един милион читатели. Израснала в България, днес живее в Бруклин.

През 2020 г. „Колибри“ издаде нейните „Фигури“, удивително енциклопедично четиво, плод на 12-годишни изследвания. Книгата съдържа есета за Йохан Кеплер, Маргарет Фулър, Хариет Хосмър, Мария Мичъл, Емили Дикинсън и Рейчъл Карсън, но около тях гравитира не по-малко бляскаво съзвездие от имена на съвременници, съратници, вдъхновители. Достатъчно е да споменем „светеца на природата“ Хенри Дейвид Торо, пламенния защитник на индивидуализма Ралф Уолдо Емерсън, легендарния поетически тандем Елизабет и Робърт Браунинг, а също Уолт Уитман, Каролин Хершел, Херман Мелвил, Жорж Санд, Натаниел Хоторн, Мери Съмървил, Мери Уолстънкрафт и др.

***

ОТКЪС

Мария Попова – „Прекосяване“

„Поетите и учените – онези, отдали се най-пълно на съзиданието и описанието на системи – свидетелстват за зрелостта на своята епоха; живеят със съзнанието, че самата им природа трябва да бъде преведена на езика на системите, за които говорят. За поета неговата собствена природа е върховният му инструмент – мерилото, чрез което може да бъде осмислено всичко друго; ритъмът, смисълът и самотата се отмерват чрез самия него. За физика собствената му природата стои настрана – той се занимава със свят на закони, в който отсъства разбиране… Ала светът на поета е и светът на учения. Тяхната претенция към системите е една и съща. Писанията им се предусещат едни други; приветстват се; и дори се прегръщат.“ – Мюриъл Ръкейзър, „Уилард Гибс“

„Под пластовете на историята всичко говори за любов.“ – Сюзан Зонтаг, „Любовникът на вулкана“

Из глава 4 

ТРИГОНОМЕТРИЯ НА ИСТИНАТА

ЖИТЕЛИТЕ НА ТАИТИ, плуващи към кораба с изумителна грация, на която Кук се възхищава и скоро ще обяви за свръхчовешка, отвръщат на това добронамерено поведение с взаимност. „Никой от туземците не оказа и най-малката съпротива при нашето стъпване на брега – записва той в дневника си, – а дойдоха при нас с всички възможни знаци на приятелство и покорство.“

Когато среща жрец, доплавал до Таити от далечен остров – както са правили хилядолетия наред безчет негови предци, – Кук отбелязва с удивление:

Тези хора плават по тези морета от остров на остров на стотици левги, като през деня слънцето им служи за компас, а нощем – луната и звездите.

Скоро научава от новите си приятели, че други европейски кораби вече са акостирали тук, и в първите си актове на безразсъден биотероризъм са „донесли венерическите болести на този остров, където те вече са тъй обичайни както навсякъде по света, и които хората понасят без особена тревога, сякаш са свикнали с тях от незапомнени времена“. Но Кук не позволява тази нехайност да замъгли собственото му чувство за отговорност. Той нарежда на хората си да не заменят желязо, плат или подобни „полезни и необходими предмети“ за нищо друго освен за хранителни припаси – сиреч да не участват в островната култура на „свободна любов“, която в действителност не била напълно свободна, а поддържана от пазарна икономика, където сексът се разменя срещу ценни вещи. Съзнавайки, че някои от моряците вече страдат от „венерически недъзи“, решен да предпази туземците от ужасяващите болести, носещи името на планетата, заради чието наблюдение е дошъл тук, той разпорежда с още по-голяма строгост да не се допуска нито една таитянска жена „при никакви обстоятелства“ на борда. Ала дори най-строгите заповеди и най-съвестният личен пример имат предел. Само за половин век вносът от европейските кораби – тези „венерически недъзи“, заедно с алкохола и християнството – се обединява, за да задуши жизнената свобода и социалната хармония на Таити до такава степен, че когато

Дарвин посещава острова на връщане от Галапагос, той го оплаква в писмо до сестра си като „онзи паднал Рай“ – изгубения земен Рай.