Сривът на световната търговия, за който мнозина се опасяваха, че ще настъпи, беше избегнат, тъй като страните продължиха да правят бизнес помежду си, без да налагат значителни търговски бариери въпреки проблемите около веригите за доставки. Това пише в най-новия доклад на Световната търговска организация (СТО), посветен на въздействието на войната в Украйна върху световната търговия и икономическо развитие, година след началото на конфликта.
Страховете, че руската инвазия в Украйна ще доведе до рязък спад в световната търговия, бяха широкоразпространени през изминалата година. Въпреки това СТО прогнозира, че търговията на глобално равнище е нараснала с доста над 3 на сто през 2022 година. Окончателните оценки за търговската динамика трябва да бъдат публикувани през април.
„Глобалната търговия се представи добре, изправена пред последиците от войната в Украйна“, каза главният икономист на СТО Ралф Оса.
Цените на стоките, засегнати от войната, също са се повишили по-малко от очакваното. Тъй като Русия възпрепятства украинския износ и се сблъска със собствени експортни проблеми заради санкциите, икономистите първоначално прогнозираха, че цените на някои стоки може да се увеличат с до 85 на сто в по-бедните страни по света. Цените обаче са се повишили със 17 на сто, като най-голямо поскъпване се наблюдава при царевицата, която е струвала 24,2 на сто повече в сравнение с 2021 г., съобщи Организацията.
Страните са намерили нови източници на внос, за суровини, които преди това са внасяли от Русия или Украйна, каквито са пшеницата, царевицата, продуктите от слънчоглед, торовете, петрола и газа, както и химичния елемент паладий, посочва СТО.
Етиопия, например, която в предишни години е доставяла 45 на сто от своята пшеница от Русия и Украйна, вместо това е внасяла повече пшеница от САЩ, и е привлякла Аржентина като нов доставчик, каза Оса.
Фактът, че най-лошите варианти – спад в растежа на световната търговия с до 0,5 на сто – не се материализираха, не представлява провал на икономическите прогнози, посочва СТО. Вместо това правителствата следваха различно поведение от това по време на световната финансова криза преди малко повече от 15 години, когато издигнаха търговски бариери.
В доклада на СТО пише още, че украинският износ се е сринал с 30 на сто през миналата година в парично изражение. Износът на зърнени култури, които са от основно значение за продоволствената сигурност на много африкански икономики, е намалял с 14,9 на сто, принуждавайки някои икономики да коригират своите модели на снабдяване.
Същевременно износът на Русия се е увеличил с 15,6 на сто заради повишаването на цените, в частност на енергоносителите, торовете и зърнените култури. Въпреки това оценките показват, че руският износ на промишлени стоки рязко е намалял вследствие на отслабналия експорт на автомобилния сектор, фармацевтичния сектор и авиоиндустрията, където наложените от Запада санкции срещу Москва са по-строги.
През 2022 г. украинският износ за България е скочил със 77,2 на сто, до паричен обем от 1,399 милиарда долара за месеците март-ноември 2022 г. спрямо същия период година по-рано, отчита СТО.
Източник: Илиян Цвейн, БТА
