Въвеждането на еврото няма да доведе до сериозни общи инфлационни ефекти. Това е заключението на анализ за ефектите от присъединяването към еврозоната, направен от екип от водещи икономисти и финансисти от Съвета за икономически анализи.
Според тях „присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика“.
Изследването се основава на практически опит от държавите, които вече са въвели единната европейска валута. Един от основните му фокуси е инфлацията, а препоръката на водещи икономисти като Гунтрам Волф, Джефри Нилсен, Йото Йотов и Пламен Ненов е, че трябва да се проведе сериозна кампания сред населението и че „за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута“.
Анализаторите предупреждават, че е възможно леко еднократно увеличение на цените в началото, особено в услугите. Причината е, че въвеждането на нова валута изисква промяна на ценовите етикети и изготвянето на нови менюта в ресторантите например. Това дава повод на търговците да променят цените. Често те отлагат увеличения, тъй като изчакват този момент.
Въпреки това ефектът е „еднократен“ и „ограничен“, убедени са икономистите, които изтъкват множеството предимства от приемането на еврото като „по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор“.
Ефектът върху лихвените равнища би бил минимален. Икономистите обаче препоръчват и след въвеждането на единната европейска валута да продължи тенденцията по консервативна фискална политика. БНР
