Рекорд с катастрофални последици за света – месец юли през 2023 г. е бил най-горещият месец в историята на измерванията на Земята, потвърди Европейската служба за климатичните промени „Коперник“, цитирана от АФП и БТА.
Изминалият месец, белязан от горещи вълни и пожари по целия свят, е бил с 0,33 градуса по Целзий по-горещ от месеца, който държеше рекорда досега – юли 2019 г., когато средните температури на планетата достигнаха 16,63 градуса по Целзий. Температурата на въздуха е била 0,72 градуса повече от средните стойности за юли за периода 1991 г.-2020 г., се посочва в бюлетина на „Коперник“. Още на 27 юли учените прогнозираха с голяма вероятност, че юли 2023 г. ще бъде най-горещият в историята на измерванията за всички сезони.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза неотдавна, че човечеството е излязло от ерата на глобалното затопляне и е навлязло в „глобално кипене“.
Температурата на повърхността на световния океан също е ненормално висока от април тази година и достигна безпрецедентни нива през юли. На 30 юли бе постигнат абсолютен рекорд със стойност от 20,96 градуса по Целзий, като през целия месец температурата на водата на повърхността е с 0,51 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1991 г. – 2020 г.
„Станахме свидетели на нови рекорди на глобалните температури на въздуха и на повърхността на водата през месец юли. Тези рекорди имат тежки последици за хората и за планетата, които са изложени на екстремни явления, които стават по-чести и по-интензивни“, каза Саманта Бърджис, заместник-директор на Европейската служба за климатични промени „Коперник“.
Признаците на глобално затопляне, причинено от човешка дейност, включително използването на изкопаеми горива, се проявяват едновременно по целия свят. Райони в Гърция и Канада бяха опустошени от пожари, имаше ужасни наводнения, съкрушителна горещина порази Южна Европа, Северна Африка, южните райони на САЩ и части от Китай, който за кратко бе поразен и от проливни дъждове.
Климатолозите от международната мрежа World Weather Attribution вече заключиха, че последните горещи вълни в Европа и САЩ биха били практически невъзможни без последиците от човешката дейност.
По данни на „Коперник“ морският лед в Антрактическия океан е достигнал най-ниското си ниво през месец юли тази година от началото на спътниковите наблюдения, до 15 на сто под средните стойности за месеца.
„2023 г. е третата най-гореща засега с 0,43 градуса по Целзий над средните стойности“ и „средната глобална температура за месец юли е с 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива“, подчерта Саманта Бърджис.
Стойността от 1,5 градуса по Целзий е силно символична, защото това е най-амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне. Прагът обаче засяга средните температури за дългогодишни периоди, а не само за един месец.
„Дори и всичко това да е само временно, то показва спешната нужда от предприемането на амбициозни усилия за намаляване на глобалните емисии парникови газове, които са основна причина за тези температурни рекорди“, заключава Бърджис.
2023 г. вероятно няма да спре да подобрява рекорди. „Очаква се сравнително топъл край на 2023 г. заради развитието на феномена Ел Ниньо“, посочват от „Коперник“. Климатичният феномен над Тихия океан е синоним на допълнително затопляне. БНР
