Хърватия разглежда въвеждането на еврото като гаранция за сигурността си, сочат различни изследвания за нагласите на хърватите. Късно снощи страната прие закон, с който ще се осъществи преминаването от куна към евро. Очаква се това да стане на 1 януари догодина.
От септември цените вече ще са обявени в две валути – националната валута на Хърватия куна и в евро, като тази практика ще се запази и през първата година от членството на Загреб в еврозоната.
Макар и опозицията в Хърватия да е скептична към приемането на еврото, различни проучвания сред населението показват нарастваща подкрепа към единната европейска валута.
След началото на войната в Украйна множество хървати решиха да купят евро и дори се стигна до опашки пред обменните бюра, тъй като считат тази валута за по-сигурна.
От политическа гледна точка за Загреб това е сигурният път към по-бързото сближаване със старите държави членки на Европейския съюз и оттласкване от тежкото минало на страните от бивша Югославия.
Икономическата логика за приемането на еврото е свързана с намаляване на рисковете пред икономиката, очакван спад на лихвите и създаване на по-добра инвестиционна среда.
Това, което може да попречи на страната, е инфлационният риск, но засега индексът на потребителските цени остава в критериите от Маастрихт.
Към 21 април тази година данните на „Евростат“ сочат, че годишната инфлация в Хърватия през март е 7,3%, което е под средното за Еврозоната към онзи момент – 7,4%.
В скорошна публикация на „Блумбърг“ е цитиран отговорът на Хърватската централна банка, че очаква с голяма степен на вероятност Загреб да изпълни критерия за ценова стабилност. Хърватия подаде заявление за членство година след България, но вероятно ще се присъедини към Клуба на богатите година преди нашата страна.
Късно снощи на експертен коалиционен съвет отново бе потвърдено, че страната ни се стреми да приеме еврото през януари 2024 година.
